На първия Коледен ден, през 1971 година, Берлин получи подарък

– KLO ІІІ. Първите две заведения KLO – първоначално на Hauptstraße
i na Nestorstraße, вече не съществуват. Само третото
„място за облекчаване на нуждите“ е просъществувало и е направило на доста посетители на Берлин по-силно впечатление от Замъка Шарлотенбург или пък Островът на музеите. Това заведение, което човек може най-лесно
да си представи като смесица от влакче на ужасите и място, където се случват особени неща, е посещавано от много туристи, а също и берлинчани. Нищо чудно! 40 години – половин човешки живот! Влизането
в „спокойното място за облекчаване на нуждите“, е „опасно“.
Минавайки покрай бодигарда, ви оплисква струя вода, а от пода излиза
горещ въздух, който вдига полите на жените високо във въздуха. Веднага вляво се виждат терариуми с мъртвешки създания, които издават странни звуци: паяк тарантула, игуана, боа. След това ви посреща

ексхибиционист/не е истински/, който разтваря палтото си и показва „онова нещо“. Влизайки навътре се продължава в същия дух: масите се вдигат, столовете падат или се вдигат нагоре-надолу, кукли-страшилища плашат гостите. Сталактити падат от пещерните тавани, гръмотевици гърмят и странни викове се чуват от високоговорителите.
Много идеи за едно необикновено „място за облекчаване на нуждите“!
Да, ненапразни 40 години!